Как допуснах в теб да се загубя
себе си да потопя в разтвор
от любов и сладостно безумие
и сама да изградя затвор
там сега мечтите ми изтляват
а желанията са мъртвородени
и душата вече остаряла
смачква се под тежкото си бреме
на живота си изпуснах края
нищо не успявам да градя
всичко що поне за миг желая
нуждата потъпква във калта
правилата вече не са [...]
За пръв път не тръпна в очакване
Вратата да скръцне не чакам
Лика ти не търся навсякъде
Парфюма любим не си слагам
Очите от плач са подути
Със сенки под тях са гримирани
ръцете със рани покрити
не за подходящи за милване
устата от бръчки обрамчена
във тъжна гримаса отпусната
май вече дори е забравила
какво е да бъде целуната
На челото гънки от ядове
Умората пак [...]
Понякога единствено надеждата,
че имаме убежище спасително,
ни връща като връв на Ариадна
в дома на нашите родители.
А там откриваме отново себе си,
каквито сме били преди да срещнем
любов, омраза, мъка и предателство,
амбиции и цели смешни.
Докато в този дом ни чака някой,
и дава ни любов, мир и покой,
откриваме там старите приятели
ще бъде храм свещен и светъл той.
Един ден този [...]
Дълбоко в мене спи дете
Сънува сън спокоен
Сънува синьото море
Сънува дъжд пороен
Сънува слънце и дъга
И ласкава милувка
Сънува своята игра
И майчина целувка
Цветя сънува, птици разни
Сънува синевата
Сънува как като порасне
Ще мине под дъгата
Сънува сън така спокоен
Така невинно сладък
Сънува и дори не знае
Животът че е кратък
Че синьото море е бурно
И слабия поглъща
Че слънцето потъва в мрак
При мен не се [...]
…животът е странен
животът е лесен
когато приемеш
че просто е песен
изпята преди
ти да дойдеш на него
и ти си рефрен
подновен
неизменен
заглъхващ
и после отново
подхващан
изпят
неизпян
незапомнен
със грешки
припомнян
които
случайно
те правят
различен
рефрен
на извечна
балада …
Животът може в странен път да свърне,
изпускаш хватка – падаш на земята,
но моля те щом мракът те обгърне -
сети се че обичаш свободата.
Да се зарееш някъде в небето,
да се загубиш дълго в планината,
да се отпуснеш леко във морето,
с наслада да отпиеш самотата.
Когато болката сърцето ти прониже,
когато тялото ти моли за пощада,
когато сляп и глух си [...]
Сърцето ми е къща с много стаи,
С местенца собствени за всеки скъп човек.
Но ти ме молиш да те пусна в тази,
В който има вече някой друг.
А този друг дарява ми покой,
след страст гореща или тежък ден,
когато страдам, със дъха си свой
възражда ме и пада изтощен.
А другият изпива ми сълзите,
усмивка ми рисува със мечти,
от щастие сърцето [...]
Надолу да се спуснеш е тъй лесно -
вън слънцето изпраща те с целувка,
въжето меко спуска се в отвеса,
и мракът те поема със прегръдка.
А щом прекрачиш смело през ръба,
оставяш на инстинкта да те води
и мисълта играе си с това,
което долу в мрака ще събуди.
Съзнанието ти се забавлява
с идеята, че първи стъпваш тук,
че твоят челник първи осветява
местенца [...]