18.09.2003
Сърцето,
което
не трепна,
когато
вратата затръшна ти вчера,
сега се
опитваш
да купиш
с надежда,
с молба да ти имам доверие.
Предлагаш,
и даваш,
и даже
не питаш
дали имам нужда от тебе,
дали не
успях
да преглътна
сълзите
и гордо да вдигна лицето си.
Дъждът
да измие
грима
и следите
от твойте обиди по мене,
и пак
да застана
красива
и чиста
пред себе си в тъжно смирение.
Животът
Оказа се
слънчева
приказка
Над мен щом премина дъжда.
Отново
започнах
да гледам
с усмивка,
без спомени и без тъга.
02.09.2003
Красотата вали през прозореца
и със златни вълни ме облива,
с пръсти палави нежно ме гали
с аромат на цветя ме опива.
В миг избухва смехът ти прекрасен
и полита сърцето ми радостно
към небето, което създаде ти,
и издигна до него душата ми.
Ти запали във мен малко огънче,
обгради го с надежда и нежност,
със целувки погали го, въпреки
че те близна с езиче [...]
01.09.2003
Зрънце златно крия аз
Във сърцето си самотно,
Поизсъхнало и свито,
С поизтъркана черупка,
Но пък криещо живот!
Във кутийчица го скрих
Малка – в шепа се побира.
Вътре станиол лепих
От нещастни детски мисли.
И кутийката овързах
Със вериги от стомана.
Живи нерви аз разкъсвах,
За да станат те по-здрави.
После всичко аз боядисах
С най-умрялото на черно,
С най-невидима окраска,
С кадифена тъмнина.
Малко зрънце в черен мрак
Скрито в най-далечен [...]
