|
|
Понякога единствено надеждата,
че имаме убежище спасително,
ни връща като връв на Ариадна
в дома на нашите родители.
А там откриваме отново себе си,
каквито сме били преди да срещнем
любов, омраза, мъка и предателство,
амбиции и цели смешни.
Докато в този дом ни чака някой,
и дава ни любов, мир и покой,
откриваме там старите приятели
ще бъде храм свещен и светъл той.
Един ден този [...]
Дълбоко в мене спи дете
Сънува сън спокоен
Сънува синьото море
Сънува дъжд пороен
Сънува слънце и дъга
И ласкава милувка
Сънува своята игра
И майчина целувка
Цветя сънува, птици разни
Сънува синевата
Сънува как като порасне
Ще мине под дъгата
Сънува сън така спокоен
Така невинно сладък
Сънува и дори не знае
Животът че е кратък
Че синьото море е бурно
И слабия поглъща
Че слънцето потъва в мрак
При мен не се [...]
…животът е странен
животът е лесен
когато приемеш
че просто е песен
изпята преди
ти да дойдеш на него
и ти си рефрен
подновен
неизменен
заглъхващ
и после отново
подхващан
изпят
неизпян
незапомнен
със грешки
припомнян
които
случайно
те правят
различен
рефрен
на извечна
балада …
Загубих приятел. Всеки, който се е радвал на споделената близост на поне един приятел, познава страха от разочарованието. Загубилите приятел, са усетили тъгата, която остава след това … Приятелството е пречистен екстракт от омаята на любовта и отговорността пред семейството. Приятелят е любим, който няма да те разлюби заради несходство в характерите. Той е родителите, [...]
Животът може в странен път да свърне,
изпускаш хватка – падаш на земята,
но моля те щом мракът те обгърне -
сети се че обичаш свободата.
Да се зарееш някъде в небето,
да се загубиш дълго в планината,
да се отпуснеш леко във морето,
с наслада да отпиеш самотата.
Когато болката сърцето ти прониже,
когато тялото ти моли за пощада,
когато сляп и глух си [...]
Сърцето ми е къща с много стаи,
С местенца собствени за всеки скъп човек.
Но ти ме молиш да те пусна в тази,
В който има вече някой друг.
А този друг дарява ми покой,
след страст гореща или тежък ден,
когато страдам, със дъха си свой
възражда ме и пада изтощен.
А другият изпива ми сълзите,
усмивка ми рисува със мечти,
от щастие сърцето [...]
Надолу да се спуснеш е тъй лесно -
вън слънцето изпраща те с целувка,
въжето меко спуска се в отвеса,
и мракът те поема със прегръдка.
А щом прекрачиш смело през ръба,
оставяш на инстинкта да те води
и мисълта играе си с това,
което долу в мрака ще събуди.
Съзнанието ти се забавлява
с идеята, че първи стъпваш тук,
че твоят челник първи осветява
местенца [...]
ако бях вятър,
щях да съм чувствен
нежният бриз над лазурно море
и да погалвам с треперещи устни
нечии млади и бързи нозе
ако бях вятър
пронизващ и бурен
над хималайските върхове
щях да помагам във пътя труден
на покоряващите ги млади мъже
ако бях вятър
сух и изпиващ
яздещ безкрайна пустинна вълна
щях да разказвам на бедуина
нощ след нощ приказки до сутринта
ако бях вятър
безгрижен и весел
полъх на [...]
Обичам те
заради всяка нощ,
в която с тяло топлина ми даваш …
И мразя те
за всяка дума-нож,
с която безпричинно ме раняваш.
Обичам те
заради твоя смях,
от който се усещам все по жива …
И мразя те
заради този страх,
че друга правиш ти сега щастлива
Обичам те
за силната ти длан,
с която щом съм слаба ме подкрепяш …
И мразя те
щом с погледа си ням,
през [...]
Минало няма за вятъра,
бъдеще не го очаква …
спомените са забравени,
надеждите още неясни.
Той съществува сега -
в своето собствено време,
и от високо света
гледа и тежко преценя,
има ли нужда от него,
има ли път или цел …
После свободно поема
тъй необвързан и смел!
Песните сам ги създава,
от спомени няма нужда …
никога не съжалява
и назад не се обръща
|
|
