Как допуснах в теб да се загубя
себе си да потопя в разтвор
от любов и сладостно безумие
и сама да изградя затвор
там сега мечтите ми изтляват
а желанията са мъртвородени
и душата вече остаряла
смачква се под тежкото си бреме
на живота си изпуснах края
нищо не успявам да градя
всичко що поне за миг желая
нуждата потъпква във калта
правилата вече не са мои
коловозът толкова дълбок е
че не ми останаха и сили
още да опитвам да се боря
Всеки ден от нещо се отказвам
гордост даже май не ми остана
уж опитвам да не се предавам
но накрая пак съм победена
със труда си чужди хора храня
а ръцете веч са уморени
стара се усещам и не зная
колко още аз ще оцелея
мъничко остана ми да искам
да съм жива заради детето
всеки ден по малко да устисквам
и така все някак ще изкретам
***
днес