Понякога единствено надеждата,
че имаме убежище спасително,
ни връща като връв на Ариадна
в дома на нашите родители.
А там откриваме отново себе си,
каквито сме били преди да срещнем
любов, омраза, мъка и предателство,
амбиции и цели смешни.
Докато в този дом ни чака някой,
и дава ни любов, мир и покой,
откриваме там старите приятели
ще бъде храм свещен и светъл той.
Един ден този дом ще бъде празен,
Без пулсът на любимите сърца,
Ще го превърнем ние във убежище
За нашите изгубени деца.
Я не все понимаю, но смысл улавливаю )) истинно-красиво.. печально