В тишината родена от щастие
всичко чува се толкова ясно -
как сърцето ти бие в безвластие,
породено от моята страст.
Завладях те в болезнен покой,
в тишината от нежност учудена,
ти отдаде се – толкова мой,
че накрая бях в тебе загубена.
Тишината увива ни в плаща си
от тъй бляскаво звездни мечти,
от надежда за ново безвластие,
във което владееш ме ти.
Няма думи достатъчно чисти
И достойни за таз тишина,
Във която отекват и мисли,
Пее нежно за нас любовта.
И покоят пропуква се с вик
От нахлулата в нас красота
На прекрасния преходен миг
От споделената тишина.