| Живота планирала бях съвършено годината точно бях разграфила плана изпълнявах си ежедневно спокоен живот си бях наумила семейство, детенце, и работа сладка и къща, роднини, и празници святи решила бях слагайки всичко във рамка да не допусна зли изненади … един ден животът изсмя се зловещо семейството пламна, домът ми се срути родата любима оплю ме горещо в сърцата останаха раните люти планирайки всичко не бях и живяла и спомени нямах един график празен сама да остана се бях бояла а всичко загубила бях в миг ужасен тук свършва стихът ми … започва балада … парчета живот как грижовно събирам как всеки дъх жадно поемам с наслада и уча се радост пак да намирам как двама с детето поемаме бавно по пътя трънлив в този свят непонятен страхът се опитва със средства коварни отново във бездната да ни запрати не знаем какво нас ни чака зад ъгъла сега просто пием живота на екс съдбата навярно пак е излъгала дарявайки малко спокойствие днес и страх ни е двамата да не загубим не новата къща, кола и пари а хората що днес и двамата любим да не останем отново сами и ето защо с шепи пълни ний грабим от всичко красиво в живота сега обичаме, радваме дори малко мразим към всичко протягаме жадно ръка че знаем ний може да няма за нас във бъдния ден ни любов ни късмет съдбата отнема ни всичко за час защо да планираме нещо напред |
