Животът може в странен път да свърне,
изпускаш хватка – падаш на земята,
но моля те щом мракът те обгърне -
сети се че обичаш свободата.
Да се зарееш някъде в небето,
да се загубиш дълго в планината,
да се отпуснеш леко във морето,
с наслада да отпиеш самотата.
Когато болката сърцето ти прониже,
когато тялото ти моли за пощада,
когато сляп и глух си ти спомни си -
сети се че обичаш красотата.
На тялото което топли нощем,
на устните които те изпиват,
смехът й нежен който чуваш още,
ръце които раните изтриват.
Когато се задъхваш от безсилие,
не можеш да понасяш слабостта ,
и давиш се във своето униние -
сети се за борбата и страстта …
… да превъзмогваш всеки собствен страх,
да не допускаш пошлост и обиди,
ръка да даваш на приятел плах,
да му помагаш своя път да види.
И знаеш ли съветвам те – внимавай,
когато от кошмара си изплуваш!
Урокът на живота не забравяй -
че хватката не бива да изпускаш!